Енергийно обследване на сгради

ЕЕ
През последните години все по-често се говори за услугата енергийна ефективност, но когато се говори за услугата енергийно обследване и сертифициране на сгради по енергийна ефективност, често се забравя, че прилагането на определяните като най-добри практики и най-модерни технически решения невинаги и не на всяка цена е икономически оправдано. Защото постигането на определени стойности на характеристиките на системите за преобразуване, пренос и разпределение на енергия не бива да бъде самоцел.
Какво включва дефиницията “енергийна ефективност на сгради”?
Тя включва пътя и методите за установяване на баланса между разхода на енергия и комфорта на обитателите, съобразно особеностите на строителната конструкция, достъпните технически средства и режима на използване на сградите. Дейностите и мероприятията по енергийна ефективност са за установяване на този баланс в най-ниската точка на финансовите разходи за дадена сграда, за определен обозрим период от време, чрез оптимизация на разхода на енергия. Като следствие от повишаването на енергийната ефективност на дадена сграда могат да се постигнат и други ползи, например подобряване на микроклимата в сградата и на архитектурният изглед, намаляване на количеството отделяни в атмосферата вредни емисии и други. Тези ползи обаче не следва да бъдат поставяни за основна цел на дейностите по енергийна ефективност.
Етапи на обследването за енергийна ефективност
Целта на обследването за енергийна ефективност на сгради е да даде насоки за намаляване на потреблението на енергия при запазване на нормативния комфорт на обитаване. Едновременно с това следва да се направи финансова оценка на техническите средства, необходими за провеждане на обследването. На практика, обследването за енергийна ефективност следва да се разглежда като оптимизационна задача, решаването на която минава през няколко етапа.
– подготвителен етап
По време на подготвителния етап се събират данни за геометричните параметри на сградата, включително за характеристиките на ограждащите елементи и конструкции /стени, остъкляване, покривна конструкция, фундамент и др./. Изготвя се ситуационен план за ориентацията на сградата спрямо небесните посоки, разположение спрямо релефа на местността и други сгради и т.н. Оценява се техническото състояние и характеристиките на техническото оборудване, на базата на което са изградени инсталациите за преобразуване, пренос и разпределение на енергия в сградата.
Маркират се внесени изменения в разпределението на вътрешните обеми и тяхното функционално предназначение, спрямо първоначалния проект.
Най-съществената част от базата данни, която би следвало да бъде установена и събрана, включва консумацията на енергия за минали периоди /под формата на фактурирано количество, доставена енергия, ежемесечни записи за разхода на горива и др./. Колкото по-подробна е предварителната информация, толкова по-обективна би била оценката за енергийната ефективност на сградата.
Събирането на описаната база данни се извършва чрез посещения на членовете на екипа, извършващ обследването, на място, запознаване с проектната документация на сградата, провеждане на интервюта с собственика, домоуправителя и др., както и с персонала, отговорен за поддръжката и експлоатацията й.
При възможност може да се правят и замервания.
Продължителността на подготвителният етап трудно би могла да бъде фиксирана, но наличието на проектна документация на сградата би могло значително да съкрати сроковете за изпълнението му.
– съставяне на модел на сградата
С помощта на събраната база данни, както и чрез използване на информация за климата, се синтезира модел на сградата. Той симулира поведението й към момента на проучването
Според клаузите, залегнали в нормативната уредба, както и лицензираните методики и средства /софтуерни програми/, основен акцент се поставя върху съставянето на топлинен баланс на сградата. Представлява баланс между входящите и изходящи енергийни потоци. Топлинният баланс има отношение основно към отоплението на сградата и засяга поведението й, най-вече през отоплителния период.
Входящи енергийни потоци:
l. Топлинна енергия, внесена в сградата чрез различни видове горива /дизелово гориво, природен газ, дървесина/биомаса и др./. Енергията се генерира като резултат от изгаряне на горивата в обема на сградата;
2. Топлинна енергия, доставяна чрез топлоносител със средствата на централизираното топлоснабдяване;
3. Топлинна енергия, добивана чрез електроенергия /в електронагревателни отоплителни уреди и/или посредством термопомпени съоръжения/;
4. Топлинна енергия, добивана чрез преобразуване на слънчевата радиация;
5. Топлинна енергия от падащата върху ограждащите елементи и конструкции на сградата слънчева радиация, както и топлинната енергия, разсейвана от различни електроуреди, енергията, дори и от обитателите на сградата и др.
Изходящи енергийни потоци са:
1. Загуби на топлинна енергия от топлопреминаване през сградните ограждащи елементи и конструкции;
2. Загуби на топлинна енергия от инфилтрация;
3. Топлинната енергия, изнасяна от сградата чрез смукателната вентилация на вентилационната/климатичната инсталация;
4. Топлинна енергия, напускаща сградата като следствие от консумацията на битова гореща вода и др.
Логично, колкото по-пълно и по-прецизно бъдат оценени енергийните потоци, въздействащи върху сградата, толкова по-адекватно ще бъде представено поведението й. За да бъде съставен топлинният баланс, сградата се представя чрез опростен математически модел. В него участват геометрични, топлотехнически, режимни параметри, характеристики на оборудването и системите за отопление, вентилация и климатизация на сградата и др.
– съставяне на т.нар. базова линия
Моделът на сградата се анализира, като се оценяват показателите за качество и се сравняват с нормативно зададените им стойности.
Базовата линия представя енергийните показатели при проектни стойности на режимните и топлотехническите характеристики на сградата. В най-общия случай, базовата им стойност се различава от текущото им значение. Именно, посоката на разликата е окрупнен показател, който носи информация за състоянието на сградата.
Например в дадена сграда температурата на подгряваната вода за битови нужди е по-ниска от нормативната стойност. Отчитането на това обстоятелство, в модела на сградата, ще доведе до увеличаване на базовия разход на енергия спрямо текущия. Компрометиране на част от ограждащите елементи на сградата /стени, остъкление/ също води до увеличаване на базовия разход на енергия.
– Синтез на мерки за повишаване на енергийната ефективност
Понятието повишаване на енергийната ефективност е условно и не следва да се разбира единствено намаляване на финансовите разходи за енергия. Изпълнението на комплекса от мерки би следвало да доведе до:
1. Увеличаване на комфорта на обитаване на сградата /достигане до нормативните показатели за качество на микроклимата/, при фиксирани финансови разходи за енергия;
2. Запазване на нормативните показатели за комфорт на обитаване на сградата, както и намаляване на финансовите разходи за енергия;
3. Комбинация от горните две възможности, а именно достигане на нормативните показатели за комфорт паралелно с възможност за намаляване на финансовите разходи за енергия.
В първия случай мерките могат да бъдат отнесени към групата на ремонтите, тъй като имат за цел да доведат сградата до нейното проектно състояние, чрез рехабилитация на конструктивни и/или ограждащи елементи, модернизация на системите за преобразуване, пренос и разпределение на енергия и др. Очевидно е, че изпълнението на част от тези мерки няма бъде свързано с никакви или ще доведе до незначителни бъдещи финансови ползи. Следователно финансирането на описаните мерки не може да бъде за сметка на повишаване на енергийната ефективност.
Мероприятия, реализиращи финансови ползи
Инвеститорски интерес представляват случаите, при които е възможна реализацията на финансови ползи от прилагането на мерки за повишаване на енергийна ефективност. При тях подборът на техническите средства следва да се извършва на базата на критерии за постигане на максимален финансов ефект. Финансирането на подобни мерки би могло да бъде осъществено чрез финансовите резултати от прилагането им. Стремежът е насочен към търсене на технически средства, които имат най-висока остатъчна стойност след периода им на изплащане.
Критериите за избор на дадена мярка не бива да се вземат изолирано, например:
1. Дългосрочност;
2. Ниска цена за внедряване;
3. Ефективност (степен на понижаване на потреблението);
4. Висока технологичност и иновативност и др.

Изборът на енергоспестяващи мерки представлява баланс между техническите възможности и финансовата целесъобразност. А прецизният финансов анализ е окончателната ревизия на избраните мерки.