Отказ от наследство

Все по-често наследниците ще искат да се отказват от наследство – основно, за да не поемат дългове на наследодатели, да не се занимават с приемане и спорове по наследство, заради неясноти около наследството и т.н. За да стане това, трябва да се мине през специална процедура. В Закона за наследството (ЗН) има отделна глава, която определя правилата както за приемането, така и за отказ от наследство.

В конкретния случай става въпрос за възможността всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството и по този начин да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него.

Необходимо е изначално да се знае, че наследството се открива в момента на смъртта. От този момент нататък се поражда действието на приемането или съответно – отказа.

На практика отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. Той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд, в района на който е открито наследството. Законът не определя, че този отказ трябва да има някаква нотариална форма и дори не предвижда нотариална заверка на подписите. За разлика например от отказа за собственост, където е задължително да има такава заверка. За по-голяма сигурност обаче е винаги добре да се направи такова заверяване и при отказа от наследство. Самото заявление до съда се вписва в особена книга. Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях. В същото време частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници.

Необходимо е да се знае, че отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е недействителен. Това означава, че след като един път човек се отрече, няма връщане назад. Например – не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година и т.н.

Има и една тънкост в закона, за която трябва да се внимава. В закона за наследството е записано, че „приемане има и винаги, когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество“. Това означава, че ако някой иска да се откаже от наследството, то в никакъв случай не трябва да прави такова действие – например да си вади удостоверение за наследници, да плаща данъци на имущество от наследствената маса и т.н. В тези случаи ще се приеме, че той е приел наследството. Затова при отказ е най-добре в кратък срок след откриването на наследството да се направи вече посоченото заявление до районния съд като преди това се завери подписа пред нотариус. Във втория случай – при укриване на наследство, наследникът просто губи правото на наследствен дял от укритото имущество.

Важно е да се знае и още нещо. Според чл. 56 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след него. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето този риск и възможност съществуват. Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото. Шансовете му да успее обаче не са много големи. Затова по правило отказът е добър вариант, за да не се поемат евентуални или реални налични дългове на наследодателя.

Съществува и още една хипотеза, свързана с отказа. При нея наследникът може да не заяви воля, т.е. нито приема, нито се отказва. Тогава по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви волята си. Заинтересован може да е кредитор, може да е някой от наследниците, може да е държавата или общината.

Ако пък има заведено дело срещу наследника, срокът, в който трябва да се заяви волята за приемане или отказ, се определя от съда, който разглежда делото. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

При отговора на този въпрос не трябва да се пропуска и ситуацията, при която някой получава наследство чрез завещание. Защото чл. 22 от Закона за наследството определя, че „наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството“. Т.е това, че той получава даденото му чрез завещание, не му пречи да се откаже като цяло от наследяването. В същото време законът позволява чрез препращането на нормите за заветите към общите правила за приемане и отказа от наследство, съответният наследник да се откаже изрично и от завещаното му. Тук се следва реда на отказа от наследство, в който най-важното е да има писмено заявление.

Наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на починалия – чл. 1 от Закона за наследството (ЗН). Общите разпоредби на закона са отразени в глава първа, чл. 1-4.

Наследява се или по закон или чрез завещание.

Не може да наследява само този, който не е заченат при откриване на наследството и който е роден неспособен да живее. До доказване на противното този, който е роден жив, се смята за жизнеспособен.

Не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия и други престъпления, отразени в чл. 3, ал. б, в и чл. 4. Законовите разпоредби за наследство по закон са уредени в глава втора на ЗН, чл. 5-12.

Наследяват по равни части децата на починалия (и осиновените от него), а ако не е оставил такива или други нисходящи – родителите или оня от тях, който е жив, както и братя и сестри.

Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Той получава половината от наследството, когато наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, но само при положение, че наследството се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството. Когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техните низходящи, той получава 1/3 от наследството в първия случай и половината във втория. Съпругът получава цялото наследство, ако няма описаните до тук наследници.

Наследниците, които са живели заедно с наследодателя и са се грижили за него, получават в наследство обикновената покъщнина, земеделски инвентар, и др. Сънаследници, които приживе на наследодателя са помогнали да се увеличи наследството, могат да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза.

Ако няма лица които да наследят наследството или всички лица се откажат от наследството то се получава от държавата.

Наследство по завещание

Наследството по завещание е уредено в Закона за наследството от чл. 13 до 47.

По завещание могат да наследяват физически и юридически лица. Завещателят може да се разпорежда с цялото си имущество в полза на наследниците си по закон, в полза на държавата и на обществените организации. В полза на други лица той може да се разпорежда с не повече от половината от имуществото си. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие, тежест или срок – начален или краен.

Ако починалият е бездетен, съпругът се конкурира с неговите родители или с този от тях, който е жив.

Възрастни бездетни съпрузи могат със завещание да отстранят от наследяване наследниците от трети ред – братя и сестри или техните деца, като направят завещание в полза един на друг, тъй като тези роднини нямат право на запазена част от наследството и не могат да атакуват завещанията пред съда.

Наследяване между съпрузи

Редът на наследяване след смъртта се определя със закон, като наследниците са определени в редове. Първи се призовават към наследяване децата, втори – родителите, трети – възходящите от втора и по-голяма степен на родство по права линия (баба и дядо, прабаба и прадядо) и братя и сестри. Когато наследодателя има съпруг, той се включва към наследниците от всеки един ред и наследява заедно с роднините от този ред.

Когато някой е имал повече от един брак, наследява този съпруг, който е бил в брачно отношение с наследодателя към деня на неговата смърт.

При определяне наследствената част на съпруга важна роля играе продължителността на брака. При брак до 10 години преживелият съпруг има право на ½ от наследството. Към наследяване се призовават възходящите от втора и по-горна степен на родство по права линия и братя и сестри, когато наследодателят е бездетен и няма живи родители. В този случай съпругът наследява заедно с тях 1/3 от наследството. При навършени 10 и повече години от сключване на брака, делът на преживелия съпруг е 2/3, а при бездетен наследовател и не живи родители – ½.

Съгласно сега действащия закон за наследство делът на съпруга е равен на дела на всяко дете и ако децата на починалия съпруг са починали, те се заместват от своите деца. Съпругът наследява заедно с децата както личното имущество на наследодателя, така и половината от прекратената със смъртта съпружеска имуществена общност. Цялото наследство се получава от преживелия съпруг, ако наследодателят е бездетен, няма живи родители или възходящи от по горна степен, няма братя и сестри.

След развод съпрузите не се наследяват

При развод завещанието губи своята сила, без да е било отменено изрично или мълчаливо с друго завещание, това се основава на предположението, че завещателят не би искал да облагодетелства лицето, което вече не му е съпруг, при това положение вината за разтрогване на брака няма значение.

Деклариране на наследство

При откриване на процедура за наследяване данъчно задължените лица – наследници по закон, по завещание или техни законни представители са длъжни в срок от шест месеца да подадат декларация в данъчната служба на последното местоживеене на наследодателя.

Подадената в срок декларация от един наследник ползват и останалите, наследници ако има такива. В законът е предвидена глоба, ако не бъде спазен срока на подаване на декларацията или ако в документа има вписана невярна информация.

Данък върху наследствата

С данък върху наследствата се облагат наследените по закон или по завещание имущества в страната или чужбина на български граждани, както и имуществата в страната на чуждите граждани.

Данъкът се определя поотделно за всеки наследник или заветник по съответни таблици и се заплаща от наследниците по закон или по завещание, както и от заветниците.

Наследственото имущество включва притежаваните от наследодателя движими и недвижими вещи и права върху такива вещи, както и другите му имуществени права, вземания и задължения към момента на откриване на наследството, освен ако със закон е предвидено друго.

От данък се освобождават само имуществото, завещано на държавата, общините, Българския Червен кръст, имуществото на загиналите за Република България или при изпълнение на служебния си дълг или при производствени аварии и природни бедствия, както и обикновената покъщнина, дребния земеделски инвентар, библиотеките и музикалните инструменти, предметите на изкуството, автор, на които е наследодателя, някой от наследниците или техен роднина по права линия без ограничения, а по съребрена – до четвърта степен, имуществата в чужбина на български граждани, за които е платен данък върху наследството в съответната държава.

Данък наследство се дължи в два случая:

  1. Когато почине български гражданин, независимо дали имуществото му се намира в България или в чужбина, и
  2. Когато почине чужд гражданин, който е притежавал имущество в България.

Полученото по завещание от чужд гражданин имущество, като пари, недвижими имоти, леки автомобили и др., което се намира в чужбина, не подлежи на облагане с данък наследство в България. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобщението.

Отказ от наследство

Отказът от наследство е едностранен формален акт, с който призованият наследник изявява волята си да не приема наследството, това е едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване.

Приемането на наследството не винаги носи блага и увеличаване на богатствата на наследника и често се наследяват само негативи, като задължения към държавата, към общински органи, към юридически и физически лица. При това положение отказът от наследство е логичен и разумен акт.

Попълва се Молба-декларация до Районния съд, в района на който е открито наследството, за отказ от наследство. Декларацията е с ясен и недвусмислен текст и се вписва в специална книга на съответния Районен съд.

Не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът, на който и да е от тях. Частта на този, който се е отрекъл от наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Всеки, който е решил да направи отказ от наследство или вече е направил, трябва да знае, че отказът е безусловен. Той не може да е в полза на определено лице под условие, или за определен срок, нито от наследяването на точно определен имот, или на част от него. В такива случаи отказът е недействителен. За да се направи отказ, наследникът не трябва преди това да е приемал наследството по какъвто и да е начин – (изрично или мълчаливо). Например: да си вади удостоверение за наследници, да плаща данъци на имущество от наследствената маса и т. н. При това положение ще се приеме, че той е приел наследството и отказът му става недействителен.

Ако се откаже един от двамата съпрузи, наследството ще се подели наравно между децата. Ако се откаже едно от децата, наследството ще се подели от останалите деца и преживелия съпруг. При отказ от наследство от всичките деца, преживелият съпруг получава цялото наследство. Отказът от наследството на единия родител не означава автоматично отказ от наследството на другия родител. Важно е да се знае, че кредиторите на лицето, което се е отказало от наследство, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, за да могат да се удовлетворят от имуществата на наследодателя. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за наличие на отказ.

Възможен е и следният вариант – наследникът не заявява воля, т. е. нито приема, нито отказва наследството. Тогава, по искане на всеки заинтересуван Районният съдия призовава лицето, което има право да наследява и му определя срок, за да заяви волята си. Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.

Важно е да се знае, че отказът от наследство се извършва само за цялото имущество, не и за част от него.

Отказът от наследство е абсолютно безусловен. Веднъж направен той важи завинаги и не може да се отменя по грешка.

Отказът от наследство е формален и изричен акт и би бил недействителен, в случай че е извършен под условие или е обвързан с изтичането на определен срок.

Отказът може да бъде валидно извършен единствено при липсата на предхождащо го приемане на наследството и в случай че наследникът първоначално е упражнил правото си да приеме наследство, неговият последващ отказ от вече приетото наследство би бил нищожен.

Отказът от наследство следва да бъде извършен в писмена форма за действителност и да бъде извършен пред съдия, в чийто район е открито наследството.

Въпреки, че липсва на законово изискване, на практика отказът от наследство се извършва с писмено заявление с нотариална заверка на подписа.

Надлежно извършеният отказ от наследство по своята същност е окончателен и неоттегляем.