Хигиенно-защитни зони

Хигиенно-защитна зона е територията между източниците, които отделят вредности в околната среда (обекти, съоръжения и инсталации), и границата на жилищната зона на населените места, курортните и излетните комплекси, както и предприятията и складовите бази от хранителната промишленост.
Хигиенните изисквания са посочени в Наредба № 7 от 25 май 1992 г. и с нея се определят задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда и прилежащата й територия и е посочен редът за определяне на хигиенно-защитните зони.
Намаляването или увеличаването на хигиенно-защитните зони за обектите и дейностите, се разрешава от Министерството на здравеопазването въз основа на становище на съответната хигиенно- епидемиологична инспекция и изготвена оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), изясняваща здравно-хигиенните аспекти на местоположението на обекта.
Резултат от тази експертиза е разрешение на министъра на здравеопазването, с което се увеличава или намалява разглежданата хигиенно-защитните зона.
През май 2011 г. НАРЕДБА № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда е отменена (отм., ДВ, бр. 38/17.05.2011 г.), с което се преустановява изготвянето на оценка на здравния риск и изготвяне на екологични експертизи.
След отмяната на НАРЕДБА № 7/1992 г. 
за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, въпроса законово е определен в НАРЕДБА № 36 
от 21 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол.