Обследване на съществуващи строежи съгласно Наредба 5 от 28 декември 2006 г

Чл. 20. (1) За съставяне на технически паспорт на съществуващ строеж се извършва обследване за установяване на техническите му характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ.

(2) Обследване на съществуващ строеж освен в случаите по ал. 1 може да се извърши и по всяко време при експлоатацията му по желание на собствениците или по искане на контролните органи.

Чл. 21. Обследването включва:

1. съставяне на информационна база данни за нормативните (проектните) стойности на техническите характеристики на обследвания строеж, в т.ч. и тези, свързани със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ;
2. установяване на действителните технически характеристики на строежа по разделите на част А от техническия паспорт;
3. (изм., ДВ, бр. 2 от 2013 г.) анализ на действителните технически характеристики на строежа и оценка на съответствието им с нормативните стойности, определени с нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация;
4. разработване на мерки;
5. (доп., ДВ, бр. 2 от 2013 г.) съставяне на доклад за резултатите от обследването, който включва оценка на техническите характеристики на строежа за съответствие с изискванията на нормативните актове, действащи към момента на въвеждането на строежите в експлоатация, както и възможностите за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 ЗУТ, в т.ч. оценка за сеизмичната осигуреност на строежа в съответствие с действащите към момента на обследването нормативни актове.

Чл. 22. Действителните технически характеристики на строежа се установяват чрез:

1. събиране, проучване и анализ на наличната техническа документация;
2. екзекутивно заснемане – при липса на техническа документация;
3. оглед и измервания на строежа за събиране на технически данни (описват се видът и размерите на дефектите, повредите или разрушенията в строежа);
4. извършване на необходимите изчислителни проверки (свързани с измервания, пробни натоварвания и др.).

Чл. 23. (1) Действителните технически характеристики на строежа и сравняването им с нормативните характеристики по съществените изисквания на чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се документират в табличен вид за всеки строеж в зависимост от неговото предназначение.

(2) Оценката на техническите характеристики на строежа за съответствие или несъответствие със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1 – 3 ЗУТ се състои в провеждане на сравнителни анализи и проверки за определяне на количествените измерения и на качествените показатели за удостоверяване на:

1. размера на повредите или разрушенията в строежа и отклоненията от действащите нормативни актове;
2. допуснатите грешки и недостатъци при проектирането, изграждането и експлоатацията на строежа;
3. степента на риска за настъпване на аварийни събития;
4. опасността за обитателите и опазването на имуществените ценности в строежа, както и за неблагоприятните въздействия върху околната среда;
5. технико-икономическата целесъобразност, културната и социалната значимост при избора на решението за възстановяване или премахване (разрушаване) на строежа.

Чл. 24. Докладът за резултатите от обследването включва и техническите мерки за удовлетворяване на съществените изисквания към обследвания обект, както и предписания за недопускане на аварийни събития, които застрашават обитателите на строежа.

Чл. 25. (1) Обследването на строежите се извършва от лицата по чл. 176в, ал. 1 – 4 ЗУТ.

(2) Обследването започва с подписване на договор за възлагане между собственика и лицата по ал. 1.

(3) Обследването завършва с приемане на доклада от възложителя и съставяне на техническия паспорт.

Чл. 26. Собствениците на строежа съставят график за изпълнение на посочените в доклада мерки за поддържане на безопасната експлоатация на строежа в съответствие с действащите нормативни актове.